Тъй гръдта хладенееше,

Но вървях леко и бодро дори.

Във главата ми песен се лееше

И усетих как някъде вътре

В мене нещо гори.

Стъпалата изглеждаха много,

А знаех, че са само три.

И листата нашепваха тихо

Ти за него умри.

„Излъган съм

от съдбата изменчива...”

Аз отговорих

„Мили мой, спри”.

Тази е нашата последна среща

И те моля, моля те – замълчи...

Горе бе тъмната стая,

Забелязах, че нещо блести

Тя - свещта бавно догаряше

И ми казваше с мъка –

Ти си върви.

/мой превод на А. Ахматова/