Спомени,
спомени - море
от светлина и цветя...
Аз идвам задъхана
и искам във вас
да се потопя.
Отново 
попадам в бури метежни,
въртя се, 
пропадам, летя...
И мъка, 
и радост безбрежни
стават спътници мои сега.
За миг аз отново живея.
Сърцето ми бие така,
сякаш хиляди волтове напрежение
са само една шега. 
Да...
Изчезвате в разноцветна дъга
и отново сте тъй далечни,
и отново оставам сама.

Хубаво е.

Хубаво и малко тъжно.Ех,тези наши спомени,Нелековити са......

Благодаря за поощрението...Човек се чувства по-малко самотен:)))

Благодаря ти за коментара. За съжаление спомените все по-често стават по-добър спътник от действителността...

Спомени тъжни,спомени весели
живея си в нас със годините.
Даже с тях лекуваме раните
и старите грешки неправиме.
В нас ще живеят те вечно
в сърцата ни скрити,
и болката спътник в живота ни още.
Но ние сме силни и напред продължаваме....

Обичах те, какво от туй - отмина. И любовта е както есента - ще дойде пак през идната година и с облаци, и с хубави листа...

:)))