Ние сме двама,
а в душите ни - мисъл една.
Аз мълча,
ти мълчиш 
и сълзите измива дъжда.
Мислим и двамата - 
колко бързо измина нощта...
Ще ни посрещне чужди отново
светлината на утринта.
Разделени ще тръгнем
в различни посоки.
Ще ни е обща
само тя - мисълта... 
.................................
"Любить, но кого же...
На время - не стоит труда.
А вечно любить - невозможно.
В себя ли заглянешь -
там прошлого нет и следа." Лермонтов